13 dic 2016, 14:12

Не по пътя

Poesía » Filosófica

1.8K 1 5

Не по пътя –

ходя по вода.

Миг съмнение –

потъвам.

Миг тъга –

пропадам.

Миг вяра –

и летя.

Миг мир у мен –

сама ме носи

бистра капчица роса.

Човекът не бил за всичко.

Човекът бил за вечното.

Любов и прошка.

Смирение и доброта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

koral (Кирилка Пачева)

Благодаря ви, мили хора - въпросът за вярата е голям въпрос и много се радвам, че всички имаме какво да споделим по темата

2016-12-15T15:09:10+02:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

Да! Да вярваме, само това и макар това да не е лесно доста пъти, тогава нещата стават много по прости и значими! А и когато се вярва, не се пита, просто се вярва. Красиво стихотворение и послание!

2016-12-15T01:55:52+02:00
sauronboab (Борислав Ангелов)

Нека не се съмняваме тогава, а просто вярваме!

2016-12-14T23:31:29+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

З

За написаното : поздрав!

2016-12-14T11:16:45+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Харесва ми много,поздравления!

2016-12-13T15:38:02+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0