13 dic 2016, 14:12

Не по пътя 

  Poesía » Filosófica
1300 1 5

Не по пътя –

ходя по вода.

Миг съмнение –

потъвам.

Миг тъга –

пропадам.

Миг вяра –

и летя.

Миг мир у мен –

сама ме носи

бистра капчица роса.

Човекът не бил за всичко.

Човекът бил за вечното.

Любов и прошка.

Смирение и доброта.

© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, мили хора - въпросът за вярата е голям въпрос и много се радвам, че всички имаме какво да споделим по темата
  • Да! Да вярваме, само това и макар това да не е лесно доста пъти, тогава нещата стават много по прости и значими! А и когато се вярва, не се пита, просто се вярва. Красиво стихотворение и послание!
  • Нека не се съмняваме тогава, а просто вярваме!
  • З




    За написаното : поздрав!
  • Харесва ми много,поздравления!
Propuestas
: ??:??