13.12.2016 г., 14:12

Не по пътя

1.8K 1 5

Не по пътя –

ходя по вода.

Миг съмнение –

потъвам.

Миг тъга –

пропадам.

Миг вяра –

и летя.

Миг мир у мен –

сама ме носи

бистра капчица роса.

Човекът не бил за всичко.

Човекът бил за вечното.

Любов и прошка.

Смирение и доброта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, мили хора - въпросът за вярата е голям въпрос и много се радвам, че всички имаме какво да споделим по темата
  • Да! Да вярваме, само това и макар това да не е лесно доста пъти, тогава нещата стават много по прости и значими! А и когато се вярва, не се пита, просто се вярва. Красиво стихотворение и послание!
  • Нека не се съмняваме тогава, а просто вярваме!
  • З




    За написаното : поздрав!
  • Харесва ми много,поздравления!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...