Dec 13, 2016, 2:12 PM

Не по пътя

Poetry » Philosophical

1.8K 1 5

Не по пътя –

ходя по вода.

Миг съмнение –

потъвам.

Миг тъга –

пропадам.

Миг вяра –

и летя.

Миг мир у мен –

сама ме носи

бистра капчица роса.

Човекът не бил за всичко.

Човекът бил за вечното.

Любов и прошка.

Смирение и доброта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

koral (Кирилка Пачева)

Благодаря ви, мили хора - въпросът за вярата е голям въпрос и много се радвам, че всички имаме какво да споделим по темата

2016-12-15T15:09:10+02:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

Да! Да вярваме, само това и макар това да не е лесно доста пъти, тогава нещата стават много по прости и значими! А и когато се вярва, не се пита, просто се вярва. Красиво стихотворение и послание!

2016-12-15T01:55:52+02:00
sauronboab (Борислав Ангелов)

Нека не се съмняваме тогава, а просто вярваме!

2016-12-14T23:31:29+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

З

За написаното : поздрав!

2016-12-14T11:16:45+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Харесва ми много,поздравления!

2016-12-13T15:38:02+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0