3 июн. 2008 г., 21:49

Не-поезия за пребиваването ми в чаша за кафе

750 0 4
 

Питаш искам ли да бъда с теб.                                                

Да бъда с теб.

Да се втечня.

Да се събирам в зелената ти чаша за кафе,

напълвайки я само до половина.

Питаш искам ли да бъда с теб.

Да бъда с теб.

Да ме слагаш сутрин в седем и петнайсет

в левия си скъсан джоб.

Питаш искам ли да бъда с теб.

Искам ли?

Защо ме питаш и какво очакваш да ти кажа?

Купи си по-голяма чаша

и го закърпи най-после тоя джоб!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алиса Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...