3 июн. 2008 г., 21:49

Не-поезия за пребиваването ми в чаша за кафе

749 0 4
 

Питаш искам ли да бъда с теб.                                                

Да бъда с теб.

Да се втечня.

Да се събирам в зелената ти чаша за кафе,

напълвайки я само до половина.

Питаш искам ли да бъда с теб.

Да бъда с теб.

Да ме слагаш сутрин в седем и петнайсет

в левия си скъсан джоб.

Питаш искам ли да бъда с теб.

Искам ли?

Защо ме питаш и какво очакваш да ти кажа?

Купи си по-голяма чаша

и го закърпи най-после тоя джоб!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алиса Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...