3.06.2008 г., 21:49

Не-поезия за пребиваването ми в чаша за кафе

746 0 4
 

Питаш искам ли да бъда с теб.                                                

Да бъда с теб.

Да се втечня.

Да се събирам в зелената ти чаша за кафе,

напълвайки я само до половина.

Питаш искам ли да бъда с теб.

Да бъда с теб.

Да ме слагаш сутрин в седем и петнайсет

в левия си скъсан джоб.

Питаш искам ли да бъда с теб.

Искам ли?

Защо ме питаш и какво очакваш да ти кажа?

Купи си по-голяма чаша

и го закърпи най-после тоя джоб!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алиса Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....