Питаш искам ли да бъда с теб.
Да бъда с теб.
Да се втечня.
Да се събирам в зелената ти чаша за кафе,
напълвайки я само до половина.
Питаш искам ли да бъда с теб.
Да бъда с теб.
Да ме слагаш сутрин в седем и петнайсет
в левия си скъсан джоб.
Питаш искам ли да бъда с теб.
Искам ли?
Защо ме питаш и какво очакваш да ти кажа?
Купи си по-голяма чаша
и го закърпи най-после тоя джоб!
© Алиса All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
