Не поглеждам назад
Не поглеждам назад...там е тъмният Ад,
а пред мен ешафодът с неизвестното име.
Как да свърна встрани, като бляскав приклад
е насочен в челото със моето име.
Не поглежда встрани, а напред все върви
календарът изброил ми мечтите
с мен и той превръща във спомени
всички болки във времето избледнели.
Ни напред, ни назад, ни встрани...
само този миг, само днес, само още
под небе от луна и звезди
да обича душата ми може...
Затова календара не гледам,
и годините отдавна не ги изброявам.
Просто спряла стрелките пак сричам
под звездите, че все още обичам!
© Евгения Тодорова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Хубаво...
-
Хареса ми
-
Харесвам стилът ти
-
Харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
