Не поглеждам назад
Не поглеждам назад...там е тъмният Ад,
а пред мен ешафодът с неизвестното име.
Как да свърна встрани, като бляскав приклад
е насочен в челото със моето име.
Не поглежда встрани, а напред все върви
календарът изброил ми мечтите
с мен и той превръща във спомени
всички болки във времето избледнели.
Ни напред, ни назад, ни встрани...
само този миг, само днес, само още
под небе от луна и звезди
да обича душата ми може...
Затова календара не гледам,
и годините отдавна не ги изброявам.
Просто спряла стрелките пак сричам
под звездите, че все още обичам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
