Aug 24, 2016, 9:50 PM

Не поглеждам назад

  Poetry » Other
1.2K 0 4

Не поглеждам назад...там е тъмният Ад,
а пред мен ешафодът с неизвестното име.
Как да свърна встрани, като бляскав приклад
е насочен в челото със моето име.

Не поглежда встрани, а напред все върви
календарът изброил ми мечтите
с мен и той превръща във спомени
всички болки във времето избледнели.

Ни напред, ни назад, ни встрани...
само този миг, само днес, само още
под небе от луна и звезди
да обича душата ми може...

Затова календара не гледам,
и годините отдавна не ги изброявам.
Просто спряла стрелките пак сричам
под звездите, че все още обичам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...