НЕ ПОЛУДЯВАЙ, МОЛЯ ТЕ, ПО МЕН?
Не съществувам. Късно си дошла.
И миналото мое ще те смачка.
Лодкарят вдига леките весла –
и аз към Лета тръгнах с бърза крачка.
Пропуснахме мига – да кажем: – Да! –
и отчето със теб да ни прекръсти.
Мираж е даже моята брада,
в която ти заравяш бързи пръсти.
Измама са костюмът ми от лен
и томчето със стихове на Пушкин.
Не полудявай, моля те, по мен? – ...