18 ago 2024, 18:01  

Не полудявай, моля те, по мен?

378 2 1

НЕ ПОЛУДЯВАЙ, МОЛЯ ТЕ, ПО МЕН?

 

Не съществувам. Късно си дошла.

И миналото мое ще те смачка.

Лодкарят вдига леките весла –

и аз към Лета тръгнах с бърза крачка.

 

Пропуснахме мига – да кажем: – Да! –

и отчето със теб да ни прекръсти.

Мираж е даже моята брада,

в която ти заравяш бързи пръсти.

 

Измама са костюмът ми от лен

и томчето със стихове на Пушкин.

Не полудявай, моля те, по мен? –

дъхтя на пръст, на чам и теменужки.

 

Какво помъкнах? Слава? Власт? Престиж?

Респект? Възторзи? Китки за Поета?

Зове ме път през щир и бучиниш –

и няма катафалки с ремаркета.

 

А ти кажи си просто: – C'est la vie!

И по-добре пусни си Ленард Коен.

Каквото си видяла, забравѝ.

Каквото предстои, е само твое.

 

И – стиснал свитък стихове в юмрук,

аз ще се моля в лунната пирога –

дано да те обича някой друг,

тъй както те обичах аз пред Бога.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...