18 июл. 2007 г., 13:56

Не помня коя съм 

  Поэзия
2481 1 39
От очите ми скърцат бемоли.
И се чувствам ужасно ръждясала.
С всяка крачка се моля за полет.
И не знам... и не помня коя съм.

Капсулирам се в стъклена сфера.
И е скучно. И сиво. И счупено.
Все се моля да бъда намерена.
А се крия под страх. Или глупост.

Искам просто да тръгна на някъде,
а страхът ми гризе стъпалата
и ми спира попътния вятър.
И висят парцаливо платната ми.

От очите ми капят аборти
на зачената вяра във себе си.
А страхът ми запушва аортата.
И не виждам... не помня лицето си.

© Елица Мавродинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??