Не помня коя съм
От очите ми скърцат бемоли.
И се чувствам ужасно ръждясала.
С всяка крачка се моля за полет.
И не знам... и не помня коя съм.
Капсулирам се в стъклена сфера.
И е скучно. И сиво. И счупено.
Все се моля да бъда намерена.
А се крия под страх. Или глупост.
Искам просто да тръгна на някъде,
а страхът ми гризе стъпалата
и ми спира попътния вятър.
И висят парцаливо платната ми.
От очите ми капят аборти
на зачената вяра във себе си.
А страхът ми запушва аортата.
И не виждам... не помня лицето си.
И се чувствам ужасно ръждясала.
С всяка крачка се моля за полет.
И не знам... и не помня коя съм.
Капсулирам се в стъклена сфера.
И е скучно. И сиво. И счупено.
Все се моля да бъда намерена.
А се крия под страх. Или глупост.
Искам просто да тръгна на някъде,
а страхът ми гризе стъпалата
и ми спира попътния вятър.
И висят парцаливо платната ми.
От очите ми капят аборти
на зачената вяра във себе си.
А страхът ми запушва аортата.
И не виждам... не помня лицето си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
Ама направо обожавам!!!
