5 мая 2010 г., 11:45

Не позволи да те обичам

1K 0 2

Не позволи да те обичам

 

Откак се помня, търсех обичта ти.

Напразно! Ти дори не ме видя,

но още чувам всяка нощ смеха ти…

не бях за теб достатъчно добра!

 

Сега в захлас със поглед ме изпиваш,

невярващо ме гледаш онемял.

Прошепваш ми: ”Звездите на небето скриваш!”

и питам се дали си ме познал?

 

Изящна съм и приказно красива,

жадно ме поглъщат мъжките очи,

сякаш съм омайна самодива,

по-бляскава от слънчеви лъчи.

 

В косите ми поръсила вълшебство,

край мене пърха феята с крила,

прехласната от своето изкуство,

което сътвори за през нощта.

 

Облечена в облак от коприна,

плувам в ореол от светлини,

мечта, илюзия неотразима -

такава, знам, не съм била преди.

 

Не съм била, няма и да бъда,

до днес във приказка не бях живяла,

но тази нощ мечтата ми се сбъдна

и станах аз кралицата на бала.

 

Тъй дълго чаках да ме забележиш,

любителю на скъпи, лъскави неща.

Не се досети и не предположи,

че най-прекрасна е човешката душа.

 

Сега не говори, недей се влюбва

в една несъществуваща жена,

не може любовта ти в миг да грабне

тази, дето цял живот не пожела.

 

Аз утре пак ще бъда като вчера -

без роклята, прическата, грима,

и знам, тогава няма да намеря

в очите ти туй, що съзрях сега.

 

Аз утре ще съм същото момиче

с развявани от вятъра коси,

и с аромат на пролетно кокиче,

което не поглеждаше преди!

 

Не ти се сърдя и не съжалявам,

че любовта си с мен не сподели...

Oт утре чувствата си ще дарявам

на някой, който ще ги оцени!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АнеблА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...