Не позволи да те обичам

Не позволи да те обичам

Откак се помня, търсех обичта ти.

Напразно! Ти дори не ме видя,

но още чувам всяка нощ смеха ти…

не бях за теб достатъчно добра!

Сега в захлас със поглед ме изпиваш,

невярващо ме гледаш онемял.

Прошепваш ми: ”Звездите на небето скриваш!”

и питам се дали си ме познал?

Изящна съм и приказно красива,

жадно ме поглъщат мъжките очи,

сякаш съм омайна самодива,

по-бляскава от слънчеви лъчи.

В косите ми поръсила вълшебство,

край мене пърха феята с крила,

прехласната от своето изкуство,

което сътвори за през нощта.

Облечена в облак от коприна,

плувам в ореол от светлини,

мечта, илюзия неотразима -

такава, знам, не съм била преди.

Не съм била, няма и да бъда,

до днес във приказка не бях живяла,

но тази нощ мечтата ми се сбъдна

и станах аз кралицата на бала.

Тъй дълго чаках да ме забележиш,

любителю на скъпи, лъскави неща.

Не се досети и не предположи,

че най-прекрасна е човешката душа.

Сега не говори, недей се влюбва

в една несъществуваща жена,

не може любовта ти в миг да грабне

тази, дето цял живот не пожела.

Аз утре пак ще бъда като вчера -

без роклята, прическата, грима,

и знам, тогава няма да намеря

в очите ти туй, що съзрях сега.

Аз утре ще съм същото момиче

с развявани от вятъра коси,

и с аромат на пролетно кокиче,

което не поглеждаше преди!

Не ти се сърдя и не съжалявам,

че любовта си с мен не сподели...

Oт утре чувствата си ще дарявам

на някой, който ще ги оцени!