Не позволи да те обичам

Откак се помня, търсех обичта ти.

Напразно! Ти дори не ме видя,

но още чувам всяка нощ смеха ти…

не бях за теб достатъчно добра!

Сега в захлас със поглед ме изпиваш,

невярващо ме гледаш онемял.

Прошепваш ми: ”Звездите на небето скриваш!”

и питам се дали си ме познал?

Изящна съм и приказно красива,

жадно ме поглъщат мъжките очи,

сякаш съм омайна самодива,

по-бляскава от слънчеви лъчи.

В косите ми поръсила вълшебство,

край мене пърха феята с крила,

прехласната от своето изкуство,

което сътвори за през нощта.

Облечена в облак от коприна,

плувам в ореол от светлини,

мечта, илюзия неотразима -

такава, знам, не съм била преди.

Не съм била, няма и да бъда,

до днес във приказка не бях живяла,

но тази нощ мечтата ми се сбъдна

и станах аз кралицата на бала.

Тъй дълго чаках да ме забележиш,

любителю на скъпи, лъскави неща.

Не се досети и не предположи,

че най-прекрасна е човешката душа.

Сега не говори, недей се влюбва

в една несъществуваща жена,

не може любовта ти в миг да грабне

тази, дето цял живот не пожела.

Аз утре пак ще бъда като вчера -

без роклята, прическата, грима,

и знам, тогава няма да намеря

в очите ти туй, що съзрях сега.

Аз утре ще съм същото момиче

с развявани от вятъра коси,

и с аромат на пролетно кокиче,

което не поглеждаше преди!

Не ти се сърдя и не съжалявам,

че любовта си с мен не сподели...

Oт утре чувствата си ще дарявам

на някой, който ще ги оцени!