Не позволи да те обичам
Откак се помня, търсех обичта ти.
Напразно! Ти дори не ме видя,
но още чувам всяка нощ смеха ти…
не бях за теб достатъчно добра!
Сега в захлас със поглед ме изпиваш,
невярващо ме гледаш онемял.
Прошепваш ми: ”Звездите на небето скриваш!”
и питам се дали си ме познал?
Изящна съм и приказно красива,
жадно ме поглъщат мъжките очи,
сякаш съм омайна самодива,
по-бляскава от слънчеви лъчи.
В косите ми поръсила вълшебство,
край мене пърха феята с крила,
прехласната от своето изкуство,
което сътвори за през нощта.
Облечена в облак от коприна,
плувам в ореол от светлини,
мечта, илюзия неотразима -
такава, знам, не съм била преди.
Не съм била, няма и да бъда,
до днес във приказка не бях живяла,
но тази нощ мечтата ми се сбъдна
и станах аз кралицата на бала.
Тъй дълго чаках да ме забележиш,
любителю на скъпи, лъскави неща.
Не се досети и не предположи,
че най-прекрасна е човешката душа.
Сега не говори, недей се влюбва
в една несъществуваща жена,
не може любовта ти в миг да грабне
тази, дето цял живот не пожела.
Аз утре пак ще бъда като вчера -
без роклята, прическата, грима,
и знам, тогава няма да намеря
в очите ти туй, що съзрях сега.
Аз утре ще съм същото момиче
с развявани от вятъра коси,
и с аромат на пролетно кокиче,
което не поглеждаше преди!
Не ти се сърдя и не съжалявам,
че любовта си с мен не сподели...
Oт утре чувствата си ще дарявам
на някой, който ще ги оцени!
© АнеблА Всички права запазени