31 янв. 2008 г., 22:16

Не пуша

979 0 3
Не пуша. Вече.
Не съм опитвала отдавна,
навярно от предишната ми драма.
От нощите, когато неприлично
често не заспивах вкъщи,
когато се страхувах да те влача
през живота си, та чак до рая.
Когато вече всичко беше ясно
и трябваше да стигна с тебe края.

Тогава и не можех.
Не можех нищо. Липса на прецизност -
по болниците вечно подарявах кръв.
Ту ходех в бялото, ту някъде отвъд;
ту с тебе бях, ту вътре в теб.
Тогава просто нямаше да мога
да впия нокти в гърдите ти, да падна
да те моля, ако ще на колене!
Не бих могла да те прилъжа тъй добре.
Не бих могла да се преборя... О, дете!

Сега не пуша.
Просто не обичам в дима очите ти да виждам.
Отдавна вече не си това момче,
за което сред шубраците все тичам.
Сега не пуша. Вече.
Разбери, не бих могла отново да обичам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Обичаща Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не пуши, но обичай!Поздравявам те за хубавия стих!
  • "когато се страхувах да те влача
    през живота си, та чак до рая.
    Когато вече всичко беше ясно
    и трябваше да стигна с тебe края"

    СТРАХОТНО!
  • Браво! А аз ги спирам по 10 пъти в годината и пак си пуша... Хубаво стихотворение!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...