Не пускай ръката ми
Бяла тишина и шепот.
Нежност затрупала душата.
И разцъфтява любов силна.
Неиспепелена обич.
Музика изпълва мисълта ми.
И крясъкът в тишината вилнее.
Вик за обич, вик за радост.
Бяла роза – символ на чистота.
О, Боже, твоят дар усещам.
Топлина изпълзяла всяка фибра.
Обичта превръща се в огън.
Докосва го моята мисъл.
И вихърът любовен ни обзема.
Вплита снагите ни в мрежа.
И ставаме едно лудо тяло.
Не пускай ръката ми
в лудият свят ще се загубя.
Моля те хвани здраво душата ми
останала за винаги при тебе.
А слънцето влязло в облак бял
закриля нашата любов.
И по стълбата на живот
слиза при нас със благослов.
И вярата ми в твоята обич удвоява.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йонка Янкова Все права защищены
Поздрави!
