yankova41 (Йонка Янкова)
587 1833
29.03.2017 г., 13:27 ч.

Не пускай ръката ми 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
2017 3 9

Бяла тишина и шепот.

Нежност затрупала душата.

И разцъфтява любов силна.

Неиспепелена обич.

Музика изпълва мисълта ми.

И крясъкът в тишината вилнее.

Вик за обич, вик за радост.

Бяла роза – символ на чистота.

О, Боже, твоят дар усещам.

Топлина изпълзяла всяка фибра.

Обичта превръща се в огън.

Докосва го моята мисъл.

И вихърът любовен ни обзема.

Вплита снагите ни в мрежа.

И ставаме едно лудо тяло.

Не пускай ръката ми

в лудият свят ще се загубя.

Моля те хвани здраво душата ми

останала за винаги при тебе.

А слънцето влязло в облак бял

закриля нашата любов.

И по стълбата на живот

слиза при нас със благослов.

И вярата ми в твоята обич удвоява.

 

© Йонка Янкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??