22 апр. 2018 г., 00:26

Не разбрах

556 0 2

 

 

С твойте думи ми каза „Върви си“

Написа ги, а  после ми рече“ Върни се“

Как да повярвам,  много  болеше.

Когато си слаб, всеки ти удря шамари.

 

Забравя за теб! После пак се връща.

Цели се право в сърцето.

Знае къде и как да удари.

Удря жестоко где как свари.

 

Уж, като приятел те прегръща.

Кълне се във вярност.

После пак гръб ти обръща.

Плюе по  теб без жал.

 

По празници се чувстваш забравен.

Сърцето угнетено ти мълчи.

Чакаш, някой пак да те потърси.

Няма кой разбери.

 

Задавам  си отчаяни въпроси.

Има ли приятелство защото,

уж подава ти ръка, предлага ти опора

 и пак те  оставя сама.

 

До скоро неразделни бяхме.

Сега сочи ме с пръст

и ми се присмива.

Чрез думи умело се прикрива.

 

Между старите приятели,

остана само една лъжа.

Защото никой не те обича.

Разбрах на хората просто не им  пука.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© С. П. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
  • Любовта върви ръка за ръка с хората, каквито са хората, такава е и тя, индивидуално за всеки има различно отношение, но по скоро в днешно време никой сякаш не я разбира, защото не я разбира истински, не я чувства, тук, в сърцето си, или просто станаха рядко тези хора които обичат истински. Любовта в живота е като свеща, докато не я угасиш до тогава ще грее, поздравления за този стих, много е хубав!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....