22.04.2018 г., 0:26

Не разбрах

559 0 2

 

 

С твойте думи ми каза „Върви си“

Написа ги, а  после ми рече“ Върни се“

Как да повярвам,  много  болеше.

Когато си слаб, всеки ти удря шамари.

 

Забравя за теб! После пак се връща.

Цели се право в сърцето.

Знае къде и как да удари.

Удря жестоко где как свари.

 

Уж, като приятел те прегръща.

Кълне се във вярност.

После пак гръб ти обръща.

Плюе по  теб без жал.

 

По празници се чувстваш забравен.

Сърцето угнетено ти мълчи.

Чакаш, някой пак да те потърси.

Няма кой разбери.

 

Задавам  си отчаяни въпроси.

Има ли приятелство защото,

уж подава ти ръка, предлага ти опора

 и пак те  оставя сама.

 

До скоро неразделни бяхме.

Сега сочи ме с пръст

и ми се присмива.

Чрез думи умело се прикрива.

 

Между старите приятели,

остана само една лъжа.

Защото никой не те обича.

Разбрах на хората просто не им  пука.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С. П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
  • Любовта върви ръка за ръка с хората, каквито са хората, такава е и тя, индивидуално за всеки има различно отношение, но по скоро в днешно време никой сякаш не я разбира, защото не я разбира истински, не я чувства, тук, в сърцето си, или просто станаха рядко тези хора които обичат истински. Любовта в живота е като свеща, докато не я угасиш до тогава ще грее, поздравления за този стих, много е хубав!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...