Не разбрах
С твойте думи ми каза „Върви си“
Написа ги, а после ми рече“ Върни се“
Как да повярвам, много болеше.
Когато си слаб, всеки ти удря шамари.
Забравя за теб! После пак се връща.
Цели се право в сърцето.
Знае къде и как да удари.
Удря жестоко где как свари.
Уж, като приятел те прегръща.
Кълне се във вярност.
После пак гръб ти обръща.
Плюе по теб без жал.
По празници се чувстваш забравен.
Сърцето угнетено ти мълчи.
Чакаш, някой пак да те потърси.
Няма кой разбери.
Задавам си отчаяни въпроси.
Има ли приятелство защото,
уж подава ти ръка, предлага ти опора
и пак те оставя сама.
До скоро неразделни бяхме.
Сега сочи ме с пръст
и ми се присмива.
Чрез думи умело се прикрива.
Между старите приятели,
остана само една лъжа.
Защото никой не те обича.
Разбрах на хората просто не им пука.
© С. П. All rights reserved.
