5 окт. 2021 г., 13:14  

Не разбрах

956 1 1


Не знам как те загубих,
живях в  буден сън,
загърнат в  заблуди,
бях аз и не съм.
Беше красив блян,
аз на тебе нужна,
ти от мене желан
удавих се в чувствата.
Изричах нелепи лъжи
и сега съм призрачен кораб,
без платна и витло дори,
без капчица воля.
Открих те, а после сама,
те отпратих  и ти тръгна,
сега съм кораб, без капитан,
акостирал на пристан безлюден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илонка Денчева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

24 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...