5 окт. 2021 г., 13:14  

Не разбрах

961 1 1


Не знам как те загубих,
живях в  буден сън,
загърнат в  заблуди,
бях аз и не съм.
Беше красив блян,
аз на тебе нужна,
ти от мене желан
удавих се в чувствата.
Изричах нелепи лъжи
и сега съм призрачен кораб,
без платна и витло дори,
без капчица воля.
Открих те, а после сама,
те отпратих  и ти тръгна,
сега съм кораб, без капитан,
акостирал на пристан безлюден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илонка Денчева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

24 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...