Не знам как те загубих,
живях в буден сън,
загърнат в заблуди,
бях аз и не съм.
Беше красив блян,
аз на тебе нужна,
ти от мене желан
удавих се в чувствата.
Изричах нелепи лъжи
и сега съм призрачен кораб,
без платна и витло дори,
без капчица воля.
Открих те, а после сама,
те отпратих и ти тръгна,
сега съм кораб, без капитан,
акостирал на пристан безлюден.
© Илонка Денчева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
