21 нояб. 2017 г., 21:09

Не разчитам

358 0 0

 НЕ РАЗЧИТАМ

 

Аз не разчитам на реклама,
на трикове и на ефект,
на помощи от чуждо рамо,
на лъскавия етикет!

Щом тръгнах стихове да пиша,
престанах чуждо да чета,
не исках в чуждо да мириша,
под лупа гледах този свят!

Странях от гръмки епитети
и от измислени неща,
не свалях шапка на поети,
дошли със гръмки имена!

Не бях надменен хвалипръцко!
Живеех с мойта Самота.
Не се опитвах да се връцкам
и да живея в суета!

Света директно възприемах,
не се стремях да го крася,
с емоции съм го приемал,
опитвах се да го спася!

Опъвах тежките вериги,
опитвах се да съм крилат,
над "долното" да се издигна
и правех го от много млад!

И сега щом се погледна,
изкачвах само стръмнини!
Вървях с Родината си бедна,
но имах и щастливи дни!


  19.11.2017г. София

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...