Не само, че пирувахте с плътта ми! -
А щедро ви почерпих и... с Душа!
Развявахте си... (коня)! Като знаме!
Поправете ме, ако греша!
Аз просто тихо си вървя по пътя.
И скромно съм облечена във тлен.
Не са ми нужни вещите ви скъпи!
Защо, по дявола, вървите с мен?!!
Над моя Път красиво свечерява.
И моята Душа е Хляб! И Храм!
Аз - имам още на Света да давам!
И - с вас или без вас - ще му го дам!
Защо ви пуснах в Храма, извинете?
Да го скверните? И до днес не знам!
Отказвам да съм бисер за свинете!
Я вън търговците от моя храм!!!
И... (коня) гол, и хляба - си вземете!
И - заедно със малката душа -
да казвам ли къде! - си го наврете!
Поправете ме, ако греша.
Над моя Път красиво свечерява!
И моята Душа е Хляб! И Храм!
Аз имам много на Света да давам!
И - с вас или без вас - ще му го дам!
Не мачкайте! Не плюйте! Не хапете!
Мен Бог ми е присъдил Любовта!
И аз ви я поднасям - като цвете!
А вие - се гощавате... с плътта!
Я - коня гол, и хляба - си вземете!!!
Аз - също като вас - ще легна в трап!
Но думите ми - и след мен ще светят!
А вие - за къде сте - с този хляб?
© Гълъбина Митева Все права защищены