Годините летят като подгонени,
но теб ми връщат, за да ме убиват.
"Останаха ли сълзи непроронени?" –
посочват ме със пръст и се присмиват.
„Изпратихме ти хиляди любови,
сама избра душата си да скриеш,
сама реши света си да отровиш
и в спомените жадно да се впиеш.
Сама не се опита да забравиш,
а имаше възможност на тепсия.
Сега проклинаш Бога и го мразиш –
защо ти прати тази орисия?! ...