(не)сбъднат сън
Годините летят като подгонени,
но теб ми връщат, за да ме убиват.
"Останаха ли сълзи непроронени?" –
посочват ме със пръст и се присмиват.
„Изпратихме ти хиляди любови,
сама избра душата си да скриеш,
сама реши света си да отровиш
и в спомените жадно да се впиеш.
Сама не се опита да забравиш,
а имаше възможност на тепсия.
Сега проклинаш Бога и го мразиш –
защо ти прати тази орисия?!
И търсиш този, дето се е вричал,
че с времето и него ще забравиш,
а после питаш се кога те е обичал,
че цял един живот да му оставиш.
И искаш спомена назад да върнеш
или като с гума да изтриеш.
Да можеш за последно да го зърнеш,
а после до безпаметност да пиеш.
Но с порив нов живота си да вдишаш,
щом слънчевите ласки те обгърнат.
И с нови сили други да обичаш –
той сън да е, но никога несбъднат!”
© Елица All rights reserved.
