Не се боя...
Аз няма да си ида от света.
Ще си отиде само част от мене –
една нетрайна външна суета,
която е за тленност отредена.
А другото -– дълбоко вътре в мен,
с което дишам, чувствам и копнея,
ще се възражда всеки идващ ден –
във всичко, дето никне, връзва, зрее.
Сга съм само капка свобода.
Тревичка ситна. Плодородна нива...
И всичко мое бързам да раздам,
че времето тече и се изнизва.
Не се боя, че идва старостта,
че тъмна неизвестност ме очаква.
Отдавна победила този страх,
вървя към края, както към начало.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены
