Не се боя...
Аз няма да си ида от света.
Ще си отиде само част от мене –
една нетрайна външна суета,
която е за тленност отредена.
А другото -– дълбоко вътре в мен,
с което дишам, чувствам и копнея,
ще се възражда всеки идващ ден –
във всичко, дето никне, връзва, зрее.
Сга съм само капка свобода.
Тревичка ситна. Плодородна нива...
И всичко мое бързам да раздам,
че времето тече и се изнизва.
Не се боя, че идва старостта,
че тъмна неизвестност ме очаква.
Отдавна победила този страх,
вървя към края, както към начало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
