Не се живее сам

3 июн. 2014 г., 21:09

Поэзия » Гражданская

871 0 2

Седя в тишината и предъвквам залък,

изпратила мислите си в нереални дни,

опитвам се да преглътна, но сякаш камък,

се е запречил в гърлото ми и боли.

Сълзите спускат се като водопади,

обливат унилото ми лице,

няма кой в нощта да ме пази,

да гони кошмарите, да топли с ръце.

Живея изцяло със себе си...

в наивни, прозрачни мечти,

поддържам се с музика, телефонна любов...

говоря си с котки и водещи на новини.

Подтискам се от абсурда на скучната младост,

без приятели, близки и без любим,

възмущавам се от позьорството и всеобщата гадост,

но все още пиша, държа се в живота си мним.

03.06.14г.