3.06.2014 г., 21:09 ч.

Не се живее сам 

  Поезия » Гражданска
935 0 2
Седя в тишината и предъвквам залък,
изпратила мислите си в нереални дни,
опитвам се да преглътна, но сякаш камък,
се е запречил в гърлото ми и боли.
Сълзите спускат се като водопади,
обливат унилото ми лице,
няма кой в нощта да ме пази,
да гони кошмарите, да топли с ръце.
Живея изцяло със себе си...
в наивни, прозрачни мечти,
поддържам се с музика, телефонна любов...
говоря си с котки и водещи на новини. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Амбова Всички права запазени

Предложения
: ??:??