Не се научих 

да те обичам правилно,

не бях достатъчно добра.

Давах ти прекалено много

любов и малко свобода.

Обгрижвах те с внимание 

в изтърканото времето

от баналността.

Ходех след теб 

и изгубих себе си,

станах ти сянка, 

а моята избледня.

Потъвах в съмнения 

и душевни битки, 

в които губех теб 

и най-вече разума си.

Аз бях ловецът, 

опитвах се да те впримча

с хомота на баналното ежедневие,

но да избягаш ти успя

а аз се върнах

при себе си за да разбера,

че мъжете обичат грешки, 

а не жени с разбити сърца.