11.05.2022 г., 13:30

Не се научих

592 0 0

Не се научих 

да те обичам правилно,

не бях достатъчно добра.

Давах ти прекалено много

любов и малко свобода.

Обгрижвах те с внимание 

в изтърканото времето

от баналността.

Ходех след теб 

и изгубих себе си,

станах ти сянка, 

а моята избледня.

Потъвах в съмнения 

и душевни битки, 

в които губех теб 

и най-вече разума си.

Аз бях ловецът, 

опитвах се да те впримча

с хомота на баналното ежедневие,

но да избягаш ти успя

а аз се върнах

при себе си за да разбера,

че мъжете обичат грешки, 

а не жени с разбити сърца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Teodora Andreev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...