May 11, 2022, 1:30 PM

Не се научих

  Poetry » Love
593 0 0

Не се научих 

да те обичам правилно,

не бях достатъчно добра.

Давах ти прекалено много

любов и малко свобода.

Обгрижвах те с внимание 

в изтърканото времето

от баналността.

Ходех след теб 

и изгубих себе си,

станах ти сянка, 

а моята избледня.

Потъвах в съмнения 

и душевни битки, 

в които губех теб 

и най-вече разума си.

Аз бях ловецът, 

опитвах се да те впримча

с хомота на баналното ежедневие,

но да избягаш ти успя

а аз се върнах

при себе си за да разбера,

че мъжете обичат грешки, 

а не жени с разбити сърца.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Teodora Andreev All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...