21 июн. 2013 г., 16:05

Не се обиждай

697 0 7

 

 

 

     Защо не ти виждам вече

                                              очите,

     зад клепки и ресници

                                            скрити,

     нима с нещо

                                    заслепих те

     или нанесох ти

                                              обида?

 

     Може би ти досажда

                                    любовта ми,

     други за която

                                  мило и драго

     биха дали?

    

     Е, не се обиждай,

                                      няма защо

     и  няма нищо,

                                        обичта си

     ще раздавам

                                   на приятели!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Имаш моите признания, Ире! Светли дни!
  • Понякога трябва да се сетим за онази приказка - Каквото повикало - такова се обадило. Грубо е, но е доказано вярно! Вале, може би с теб имаме телепатия, защото преди да го прочета стихчето, точно си постнах на стената, че обичта и подкрепата трябва да се дават на тези, които го заслужават и оценяват - приятелите! Многословна съм, прощавай...просто думичките, които си написал тук, пак ме разчовъркаха. Вдъхвам ти смелост и сила от моите! Поздрави!
  • Тоста, Естрея, е и за теб, и за Дани, и за Люба! Благодаря ви!
    А най-естествено и за Веси!
  • За приятелите!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...