21 jun 2013, 16:05

Не се обиждай

700 0 7

 

 

 

     Защо не ти виждам вече

                                              очите,

     зад клепки и ресници

                                            скрити,

     нима с нещо

                                    заслепих те

     или нанесох ти

                                              обида?

 

     Може би ти досажда

                                    любовта ми,

     други за която

                                  мило и драго

     биха дали?

    

     Е, не се обиждай,

                                      няма защо

     и  няма нищо,

                                        обичта си

     ще раздавам

                                   на приятели!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Имаш моите признания, Ире! Светли дни!
  • Понякога трябва да се сетим за онази приказка - Каквото повикало - такова се обадило. Грубо е, но е доказано вярно! Вале, може би с теб имаме телепатия, защото преди да го прочета стихчето, точно си постнах на стената, че обичта и подкрепата трябва да се дават на тези, които го заслужават и оценяват - приятелите! Многословна съм, прощавай...просто думичките, които си написал тук, пак ме разчовъркаха. Вдъхвам ти смелост и сила от моите! Поздрави!
  • Тоста, Естрея, е и за теб, и за Дани, и за Люба! Благодаря ви!
    А най-естествено и за Веси!
  • За приятелите!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...