Jun 21, 2013, 4:05 PM

Не се обиждай

  Poetry » Love
694 0 7

 

 

 

     Защо не ти виждам вече

                                              очите,

     зад клепки и ресници

                                            скрити,

     нима с нещо

                                    заслепих те

     или нанесох ти

                                              обида?

 

     Може би ти досажда

                                    любовта ми,

     други за която

                                  мило и драго

     биха дали?

    

     Е, не се обиждай,

                                      няма защо

     и  няма нищо,

                                        обичта си

     ще раздавам

                                   на приятели!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Имаш моите признания, Ире! Светли дни!
  • Понякога трябва да се сетим за онази приказка - Каквото повикало - такова се обадило. Грубо е, но е доказано вярно! Вале, може би с теб имаме телепатия, защото преди да го прочета стихчето, точно си постнах на стената, че обичта и подкрепата трябва да се дават на тези, които го заслужават и оценяват - приятелите! Многословна съм, прощавай...просто думичките, които си написал тук, пак ме разчовъркаха. Вдъхвам ти смелост и сила от моите! Поздрави!
  • Тоста, Естрея, е и за теб, и за Дани, и за Люба! Благодаря ви!
    А най-естествено и за Веси!
  • За приятелите!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...