valqka (Валентин Василев)
515 2124
16 дек. 2015 г., 15:31  

Не се поддавай ... 

  Поэзия
368 0 4

 

 

 

 

Защо ли спада твоя тонус,

когато с някой се прощаваш?

Той отива си и ти оставя бонус

горчилката, в която да се давиш.

 

Падаш празен в дупка, в яма,

сред сенките на тъмна тишина

и няма излизане от нея, няма,

дори да си виртуозен на роял ...

 

Не се поддавай вътрешно на чувства,

душата не допускай да ти обладават,

тез въженца самотни се усукват

в тясното ти гърло и те задушават.

 

Змии са те, свити на кълбо,

чакат кога ще ги настъпиш,

упойката да стрелнат към едно

сърце, което в тебе тръпне ...

 

Хе - хе! Майтапче, мой човек!

Тонусът ли? Майната му!

И с него и без него ще умрем.

Чувствата са скритата ни тайна,

с която единствено живеем ...

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво стихотворение, Вальо! Хората в напреднала възраст се интерисуват единствено от тонуса на сфинктерите си /включително и неморфологичните такива/. Има само един тонус, за който следва да полагаме грижи - нарича се тонус на душата. Поздравление за написаното и 6 от мен!
    П.П. Помисли само, дали от ритъмни съображения не е по-добре в последния ред на първия куплет да стои "горчилката" вместо изписаното:
    "горчилка".
  • Много ми се понрави, с изключение на последния куплет.Бравос!
  • А така тегли им едни майни и хич да не ти пукашегувам се. Поздра
    ви от мен!
  • ...!!!
Предложения
: ??:??