Не се поддавай ...
Защо ли спада твоя тонус,
когато с някой се прощаваш?
Той отива си и ти оставя бонус
горчилката, в която да се давиш.
Падаш празен в дупка, в яма,
сред сенките на тъмна тишина
и няма излизане от нея, няма,
дори да си виртуозен на роял ...
Не се поддавай вътрешно на чувства,
душата не допускай да ти обладават,
тез въженца самотни се усукват
в тясното ти гърло и те задушават.
Змии са те, свити на кълбо,
чакат кога ще ги настъпиш,
упойката да стрелнат към едно
сърце, което в тебе тръпне ...
Хе - хе! Майтапче, мой човек!
Тонусът ли? Майната му!
И с него и без него ще умрем.
Чувствата са скритата ни тайна,
с която единствено живеем ...
© Валентин Василев All rights reserved.
шегувам се. Поздра
