22 сент. 2006 г., 19:15

Не се родих да бъда бяла...

1.4K 0 17

 

                                             ***

                                                                                                                                    

                            Не се родих да бъда бяла

                            и тиха като снежна утрин,

                            когато времето е спряло

                            и се е вледенил дъхът ми.

 

                            Не се родих да бъда пепел

                            под хорските крака и думи

                            и всеки, другите отрекъл,

                            да се присмива на страха ми. 

 

                            Роди ме слънчевият изгрев,

                            за да горя като комета.

                            На този свят дойдох различна -

                            да го направя чист и светъл.

 

                                                        7.07.2003 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...