22 сент. 2006 г., 19:15

Не се родих да бъда бяла...

1.4K 0 17

 

                                             ***

                                                                                                                                    

                            Не се родих да бъда бяла

                            и тиха като снежна утрин,

                            когато времето е спряло

                            и се е вледенил дъхът ми.

 

                            Не се родих да бъда пепел

                            под хорските крака и думи

                            и всеки, другите отрекъл,

                            да се присмива на страха ми. 

 

                            Роди ме слънчевият изгрев,

                            за да горя като комета.

                            На този свят дойдох различна -

                            да го направя чист и светъл.

 

                                                        7.07.2003 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...