22 sept 2006, 19:15

Не се родих да бъда бяла...

  Poesía
1.4K 0 17

 

                                             ***

                                                                                                                                    

                            Не се родих да бъда бяла

                            и тиха като снежна утрин,

                            когато времето е спряло

                            и се е вледенил дъхът ми.

 

                            Не се родих да бъда пепел

                            под хорските крака и думи

                            и всеки, другите отрекъл,

                            да се присмива на страха ми. 

 

                            Роди ме слънчевият изгрев,

                            за да горя като комета.

                            На този свят дойдох различна -

                            да го направя чист и светъл.

 

                                                        7.07.2003 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...