***
Не се родих да бъда бяла
и тиха като снежна утрин,
когато времето е спряло
и се е вледенил дъхът ми.
Не се родих да бъда пепел
под хорските крака и думи
и всеки, другите отрекъл,
да се присмива на страха ми.
Роди ме слънчевият изгрев,
за да горя като комета.
На този свят дойдох различна -
да го направя чист и светъл.
7.07.2003 г.
© Василена All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
