13 июн. 2008 г., 10:37

Не се страхувай...(2)

1.3K 0 31
Камшик е погледът ти,
с думи - белезници,
привързваш ловко себе си към мен,
бичуват ме настръхнали езици,
след тази нощ
не искам да е ден.

И лош,
и тъмен,
искам да прокарам
по кожата ти лепкавия мрак,
опарени, секундите се стичат
на тласъци по голия ми крак.

Прехапана, усмивката се спусна,
страхът, където теб е обладал,
и слезе сам
на долната и устна,
настръхнал, жадно
го облиза цял.

И аз преминах
с тихите си пръсти
на порив, между устните сдържАн,
боля те с нежноголата си същност,
мечтай ме бавно,
още си пиян.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лулу Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И това ми хареса!МНОГО!
  • ааа ето я и нея ) ми чудих се с какво да те накарам да се появиш и най-накрая успях ми, бива ли, бе девойко, толкова да се заринеш в работа, ми малко разпусни )
  • Бенииии...размаза ме с този стих! То бива, бива ама такова еротично опиянение докато съм на работа...Уникална си!
  • Прав беше, колега )), благодаря
    Благодаря и на всички останали, които са наминали насам
  • Твоите стихове чета отдавна!
    И отдавна съм пристрастена към тях!
    особено към " ...следите ти прашни"..
    И кажи й да не пита!
    Моите почитания!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...