9 мая 2020 г., 06:29

Не се свиква с болката

1K 1 0

 

Карам се със себе си често.
Неразбирам този живот суров
Нищо на света не е лесно,
И никога за болката не си готов.

Колкото и пъти да я усещаш
Никога не спира да боли... 
И винаги сякаш е за последно
а следващата е по силна и от преди. 

Знаеш ли какво е да си самотен без да си сам? 
Знаеш ли какво е да потъваш в безнадежден блян, 
да си разочарован, да си тъжен, 
и без вина да си виновен?

Аз знам! 
Колелото се въртяло.. 
ту на дясно ту на ляво...
Но понякога като заседнеш...
И си изморен, 
Искаш да погалиш, 
а сили нямаш да посегнеш...?

Тишината се излива между пръстите ти
Свикваш с нея..Свикваш и с тъмнината..
Но не спира да боли.. Уж свикнал си а сърцето ти крещи ли крещи...

И след всяка болка си променен.. Все по безсилен и съкрушен...
И после как намираш сили да се изправиш?
Някога спира да ли да те боли?
И като не можеш да забравиш, 
кажи ми какво правиш ти? 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габриела ЛИСИЧКАТА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...