Не се свиква с болката

Карам се със себе си често.
Неразбирам този живот суров
Нищо на света не е лесно,
И никога за болката не си готов.

Колкото и пъти да я усещаш
Никога не спира да боли... 
И винаги сякаш е за последно
а следващата е по силна и от преди. 

Знаеш ли какво е да си самотен без да си сам? 
Знаеш ли какво е да потъваш в безнадежден блян, 
да си разочарован, да си тъжен, 
и без вина да си виновен?

Аз знам! 
Колелото се въртяло.. 
ту на дясно ту на ляво...
Но понякога като заседнеш...
И си изморен, 
Искаш да погалиш, 
а сили нямаш да посегнеш...?

Тишината се излива между пръстите ти
Свикваш с нея..Свикваш и с тъмнината..
Но не спира да боли.. Уж свикнал си а сърцето ти крещи ли крещи...

И след всяка болка си променен.. Все по безсилен и съкрушен...
И после как намираш сили да се изправиш?
Някога спира да ли да те боли?
И като не можеш да забравиш, 
кажи ми какво правиш ти?