29 сент. 2011 г., 09:35

Не си отивай!

997 0 11

 

Луна зави със облаци звездите.

По Млечен път кърмата се разтече.

Заспиващо премигват и очите.

Света държи във шепички Човече.

 

Ти си отиде... Както всеки път...

Затуй и Тишината я презирам...

Качих се на поредния си рът...

Омръзна ми да скитам по баирите...

 

Небето свъси вежди и ще плаче,

а ниско слънце стапя всичко било...

В един тефтер - захвърлено сираче,

описано и било и небило...

 

В един тефтер са лудите ми мисли.

В един тефтер животът ми събран е.

Един тефтер със Обич и със Искане...

Един тефтер за Везано и Сдрано...

 

В такива нощи Господ се смилява...

В такива нощи облаците плачат...

Не си отивай, че ме разпиляваш!

Не ме прави захвърлено сираче...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми.
  • Разпиляващ и разплакващ е стиха,разтърсващ...така го почувствах!Поздрави!!!
  • Животът е едно вечно скитане по стръмните баири...
    Хубав стих! Поздравче и от мен!
  • Какво да правя лудата ти памет?!

    Аз знам, по - силна е от мене...

    Плющи във мозъка ти като знаме

    и още във гърдите ти простенва...



    Ще се усмихнеш само със очите

    и ще прошепнеш мило: - Не тъжи!

    Не ще попитам никога за Скритото...

    От Спомени не пия, че горчи...



    Направих всичко, дето го можах...

    Със тебе стигнах даже до звездите!

    Не съжалявам, дето сън не спах,

    а друг че хвърля сянка връз очите ти...

    Лека нощ, Дани!
    Зем.
  • "В един тефтер са лудите ми мисли.
    В един тефтер животът ми събран е."

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...