Луна зави със облаци звездите.
По Млечен път кърмата се разтече.
Заспиващо премигват и очите.
Света държи във шепички Човече.
Ти си отиде... Както всеки път...
Затуй и Тишината я презирам...
Качих се на поредния си рът...
Омръзна ми да скитам по баирите...
Небето свъси вежди и ще плаче,
а ниско слънце стапя всичко било...
В един тефтер - захвърлено сираче,
описано и било и небило...
В един тефтер са лудите ми мисли.
В един тефтер животът ми събран е.
Един тефтер със Обич и със Искане...
Един тефтер за Везано и Сдрано...
В такива нощи Господ се смилява...
В такива нощи облаците плачат...
Не си отивай, че ме разпиляваш!
Не ме прави захвърлено сираче...
© Красимир Дяков Все права защищены