Sep 29, 2011, 9:35 AM

Не си отивай!

  Poetry » Love
1K 0 11

 

Луна зави със облаци звездите.

По Млечен път кърмата се разтече.

Заспиващо премигват и очите.

Света държи във шепички Човече.

 

Ти си отиде... Както всеки път...

Затуй и Тишината я презирам...

Качих се на поредния си рът...

Омръзна ми да скитам по баирите...

 

Небето свъси вежди и ще плаче,

а ниско слънце стапя всичко било...

В един тефтер - захвърлено сираче,

описано и било и небило...

 

В един тефтер са лудите ми мисли.

В един тефтер животът ми събран е.

Един тефтер със Обич и със Искане...

Един тефтер за Везано и Сдрано...

 

В такива нощи Господ се смилява...

В такива нощи облаците плачат...

Не си отивай, че ме разпиляваш!

Не ме прави захвърлено сираче...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми.
  • Разпиляващ и разплакващ е стиха,разтърсващ...така го почувствах!Поздрави!!!
  • Животът е едно вечно скитане по стръмните баири...
    Хубав стих! Поздравче и от мен!
  • Какво да правя лудата ти памет?!

    Аз знам, по - силна е от мене...

    Плющи във мозъка ти като знаме

    и още във гърдите ти простенва...



    Ще се усмихнеш само със очите

    и ще прошепнеш мило: - Не тъжи!

    Не ще попитам никога за Скритото...

    От Спомени не пия, че горчи...



    Направих всичко, дето го можах...

    Със тебе стигнах даже до звездите!

    Не съжалявам, дето сън не спах,

    а друг че хвърля сянка връз очите ти...

    Лека нощ, Дани!
    Зем.
  • "В един тефтер са лудите ми мисли.
    В един тефтер животът ми събран е."

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...