Не си отивай!
Луна зави със облаци звездите.
По Млечен път кърмата се разтече.
Заспиващо премигват и очите.
Света държи във шепички Човече.
Ти си отиде... Както всеки път...
Затуй и Тишината я презирам...
Качих се на поредния си рът...
Омръзна ми да скитам по баирите...
Небето свъси вежди и ще плаче,
а ниско слънце стапя всичко било...
В един тефтер - захвърлено сираче,
описано и било и небило...
В един тефтер са лудите ми мисли.
В един тефтер животът ми събран е.
Един тефтер със Обич и със Искане...
Един тефтер за Везано и Сдрано...
В такива нощи Господ се смилява...
В такива нощи облаците плачат...
Не си отивай, че ме разпиляваш!
Не ме прави захвърлено сираче...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
