Не си отивай
НЕ СИ ОТИВАЙ
На баба ми
Не си отивай, остани!
За миг прощално-съдбоносен.
Дай отсрочка. Утре си тръгни -
дочакай изгрева на светлината.
Не си отивай, докосни (поне) -
червената усмивка на зората,
разляла във лазура възторзи, мечти
и пролетта на своя малък свят
открий сред тишината.
Не си отивай! И помни -
невидим пристан чака те в безкрая.
Далеч е, но откриеш ли го ти,
в два свята ще живееш,
не разбрала края...
2003
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Китова Все права защищены